Д-р Драгомир Геров от УМБАЛ „Св. Георги“: Вирусният хепатит може да остане скрит с години
В Световния ден за борба с хепатита гастроентерологът говори за рисковете, лечението и значението на ранната диагностика
По данни на Националния център за заразни и паразитни болести (НЦЗПБ) броят на новооткритите случаи на вирусни хепатити се увеличава непрекъснато, поне от 1 година. В Световния ден за борба с хепатита – 28 юли, потърсихме д-р Драгомир Геров от Клиниката по гастроентерология на УМБАЛ “Св. Георги”, където подходът за диагностика, лечение и проследяване на хепатитите е съобразен напълно с всички български, европейски и американски консенсусни решения и ръководства. Той коментира разпространението на заболяването и основните тенденции през последните години.
РАЗГОВАРЯ ТАТЯНА БЕЛЕВА
– Д-р Геров, на какво се дължи непрекъснатият ръст на случаите на вирусен хепатит у нас?
– Вирусните хепатити продължават да бъдат значим здравен проблем в България, въпреки че епидемиологичната картина се различава според отделните типове хепатит. Поради успешно внедрената в България специфична противовирусна терапия, сме на път да постигнем почти пълен контрол върху заболеваемостта от хроничен вирусен хепатит С. Водещ проблем в момента остава инфекцията с вируса на хепатит В и Хепатит Д.
През последните години данните на НЦЗПБ показват тенденция към увеличаване на регистрираните новооткрити случаи, особено след периода на COVID-19.
Това увеличение не бива автоматично да се тълкува като рязко нарастване на реалното разпространение на инфекциите. По-вероятно то е резултат от комбинация от няколко фактора – възстановяване на диагностичната активност след пандемията, разширяване на скрининговите програми, повишена информираност сред лекарите и пациентите, както и по-добро откриване на хронични инфекции, които дълго време са протичали без симптоми.
В същото време не трябва да се подценява и продължаващото предаване на вирусите на хепатит B и C сред определени рискови групи.
Затова е важно усилията да бъдат насочени към ранната диагностика, активния скрининг на хората с повишен риск, ваксинацията срещу хепатит B и навременното лечение, което може значително да намали усложненията и разпространението на инфекцията.
– Има ли рискови групи, които трябва да бъдат особено внимателни?
– Някои хора са с по-висок риск от заразяване с вирусен хепатит или от развитие на усложнения. Обикновено това са тези, които са имали контакт с кръв или телесни течности на човек с хепатит B или C. В риск са и лица, които са получавали кръвопреливане или кръвни продукти преди въвеждането на рутинния скрининг на кръвта в съответната държава или такива, които употребяват или са употребявали инжекционни наркотици, дори само еднократно. В рисковата група са медицински специалисти и други професионалисти с риск от контакт с кръв, хора с множество сексуални партньори или с незащитени сексуални контакти, особено по отношение на хепатит B. Полови партньори и членове на домакинството на хора с хроничен хепатит B, както и пациенти на хемодиализа, с хронични чернодробни заболявания, с HIV инфекция или други състояния, които отслабват имунната система, също са сред рисковите групи. На бременните жени се препоръчва изследване за хепатит B по време на всяка бременност, за да се предотврати предаването на новороденото. Изследването е важно, защото много хора с хроничен хепатит B или C нямат никакви симптоми години наред. Ранното откриване позволява навременно проследяване, лечение при необходимост и предприемане на мерки за предпазване на близките.
Днес съществуват ефективни терапии, а при хепатит C в повечето случаи е възможно пълно излекуване.
– До каква степен днес вирусните хепатити са лечими?
– През последните години лечението на вирусните хепатити отбеляза огромен напредък. Днес при голяма част от пациентите заболяването може да бъде успешно лекувано или контролирано, особено когато е открито навреме. Хепатит C вече е едно от малкото хронични вирусни заболявания, които в повечето случаи могат да бъдат напълно излекувани. Съвременните директно действащи антивирусни лекарства се приемат обикновено 8–12 седмици, понасят се добре и постигат успеваемост при над 95% от пациентите, независимо от възрастта или генотипа на вируса. След успешно лечение вирусът се елиминира от организма и рискът от прогресиране на чернодробното увреждане значително намалява.
При хроничния хепатит B целта на лечението е дългосрочен контрол на инфекцията, а не непременно пълно отстраняване на вируса. Съвременните антивирусни медикаменти потискат размножаването на вируса, намаляват възпалението в черния дроб и значително понижават риска от развитие на цироза, чернодробна недостатъчност и рак на черния дроб. Не всички пациенти с хроничен хепатит B се нуждаят от незабавно лечение. Решението се взема индивидуално въз основа на вирусния товар, чернодробните ензими, степента на фиброза и общото състояние на пациента.
При хората, които не се нуждаят от терапия, е важно редовното проследяване, за да се установи своевременно, ако настъпят промени. Независимо дали става дума за хепатит B или C, най-добрите резултати се постигат при ранно откриване, навременно насочване към специалист и стриктно проследяване.
– Каква е ролята на ваксинацията срещу хепатит B?
– Ваксинацията срещу хепатит B е едно от най-ефективните средства за превенция на заболяването. Тя предпазва от инфектиране с вируса на хепатит B и значително намалява риска от развитие на хроничен хепатит, цироза и рак на черния дроб. Ваксината е безопасна и високоефективна, като при повечето здрави хора изгражда дълготраен имунитет. Тя не съдържа жив вирус и не може да причини заболяването. В България ваксината срещу хепатит B е включена в задължителния имунизационен календар и се поставя още в първите часове след раждането. Това е особено важно, защото новородените, заразени при раждането, имат много висок риск да развият хронична инфекция. Освен при децата, ваксинацията е силно препоръчителна и за медицински специалисти и други лица с професионален риск от контакт с кръв, хора, живеещи с или имащи сексуален партньор с хроничен хепатит B, пациенти на хемодиализа и хора с определени хронични заболявания, както и лица, които не са имунизирани и са изложени на повишен риск от инфекция. Когато е налице случаен контакт с потенциално заразена кръв или телесни течности, може да бъде приложена следекспозиционна профилактика, която включва ваксинация, а при определени ситуации и специфичен имуноглобулин с готови антитела. За да бъде максимално ефективна, тя трябва да започне възможно най-скоро след експозицията. Широкото приложение на ваксината срещу хепатит B през последните десетилетия доведе до значително намаляване на новите инфекции и на случаите на тежки чернодробни усложнения. Затова ваксинацията остава един от най-важните инструменти в борбата с вирусния хепатит B.
ВИЗИТКА: Д-р Драгомир Геров е специалист по гастроентерология с дългогодишен клиничен опит в диагностиката и лечението на заболяванията на храносмилателната система. От 2011 г. работи в Клиниката по гастроентерология към УМБАЛ „Св. Георги“ – Пловдив, където развива практиката си в областта на съвременната гастроентерология и ендоскопията.
